Деда и бабушка ми бяха най-любимите ми хора на света. Те бяха винаги там, за да ме помогнат и подкрепят във всичко, което правех. Деда беше винаги весел и разбран, а баба беше нежна и заботлива.

Спомням си как ми приготвяха най-вкусните ястия и сладкиши, които никога не бих могъл да забравя. Всяка вечер деда би разказвал на баба и на мен стари приказки и легенди, които бяха пренасяни от поколение на поколение в нашето семейство.

Когато бях болен, те бяха там, за да се грижат за мен и да ме излекуват с любов и грижа. Казвам с увереност, че без тяхната подкрепа и грижа, нямаше да бъда толкова силен и уверен в себе си, както съм днес.

Деда и баба вече не са сред нас, но техната любов и мъдрост остават в сърцата ни завинаги. Гордея се, че бях част от техния живот и че с техната помощ станах това, което съм днес.