Малкено фалшиво обичам да бъда на това място,
С маскиран идентитет, скрита в този грозен ден.
Искам да избягам от реалността, от обичайното,
Забравяйки себе си, стъпвам във виртуалното.

Плувам в море от лъжи и фалшиви обещания,
Дълбоки и тъмни води, изкуствен свят, безчувствен.
Срещам си други създания, измислени и илузорни,
Вярвам им на думите им, последвам ги, безмислено.

Но в един миг осъзнавам, че това не е истина,
Че представата ми за щастието е само фасада.
И връщам се към реалността, към истинските ми чувства,
Създавайки свой път, истински и искрен, без фалшива маска.